18.01.2011 г., 12:36 ч.

Сега 

  Поезия » Любовна
465 0 2

Нямам право сега да те съдя.

По-точно - сърцето не ми позволява.

Тъжният вятър студено припява

колко послушна трябва да бъда.

 

Към теб съм честна. Това е всичко.

Ако искаш - благодари ми.

Пречи ми споменът за твоето име

като намордник на злобна птичка.

 

Искам да помня! И помня, че искам

с въже от мълчание да се обеся.

Главни герои в трагична пиеса -

двамата с тебе  сме толкова истински,

 

толкова бели, че чак се размиваме

в цветна палитра от сънища сбъднати.

Идем от Нищото, живеем в Бъдното

и вечното чувство Любов преоткриваме.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??