Късно е, седя на морския бряг

лунната пътека е пред мен

и чудя се да тръгна ли по нея!

Оглеждат се звездите във морето,

чувам тиха музика,

музика на плачещи струни от цигулка.

-Спи морето! Тихо е!

аз плача - за кой ли път?

-----

Кажете ми, как  да се усмихвам,

но не просто така,

с фалшива усмивка не искам

да греят нашите лица.

Сърцата ни в ритъм блажен да туптят

и с прегръдка другарска

целия свят да

к р е п я т.