Сега душите и на двама ни кървят,
и носят своя тежък отпечатък.
Защото не остана вече път –
да открием днес красиво любовта си.
Да се любим с дъх в морето от сълзи,
понеже в сън ни учи да мечтаем.
Тъй двамата от обич да летим
към всичките вълни на Рая.
В миг болката от удара да спре,
един на друг отново да се случим,
че Бог решил е нас да събере
в своя храм от спомена ни срутен. ...