Съблякох ризите кирливи на съмнението,
сега пред теб съм гола цялата.
На недокоснатата своя същност примирението
не ми е нужно и пак съм тази, другата...
Която влюбена целува изгрева,
с жарава буйна в залеза танцува,
в очите ми - усмивката на делника,
а празника празнувам във душата.
Пак тичам боса през поля зелени,
по дланите ми птици бели кацат
и пак са слънчеви и нежни ласките
на вятъра и птиците, когато шепнат. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация