Сега ми е тъжно... Утре може би ще ми мине или ще забравя, като толкова много други неща, но... Сега ми е тъжно...
Пред очите ми - все тя, зеленка, гладка, прекрасна... Толкова ме е яд на такива случайни, коварни... и тъжни ситуации.
Спомням си будистите, които копаели канал... Спомням си, макар и да искам да забравя котето, язовеца, мишлето, костенурката...
Сега ми е тъжно... Утре ще проверя под листата от живовляк, орех и лоза... Може би ще се усмихна в слънчеви лъчи. Може би ще запея от радост... Може би, но... Сега ми е тъжно...
Да се отдадеш на тъгата си също е истински миг, който трябва да се изживее... Но утреее, ще затанцува слънчев лъч и ще разцъфти усмивка! Поздрави за красивия стих!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Докладване за нередност
Сигнализирайте ни за нередност, ако съдържанието не отговаря на правилника или нарушава авторското право или етичните норми.
Моля, пишете само в краен случай с конкретно посочване на нередността и при наличието на доказателства!
Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!
Аз веднъж спасих едно мишле и после се почувствах много добре.