Нощта ме покри със крилете си тъмни и мокри Докосна ме с поглед.приспа мисълта. Сънувах как впиват се в мене железните нокти от твоята болка,реална в съня.
Приех я.Повървях.И скрих я далеч от очите, ограбили тебе.Живота.Смъртта... И исках да вярвам,че някъде под руините умира илюзията.Стара Сама.
Страхувах се.Зная.И вятър бушуваше в мене. Оставяше дълга и ясна следа. Но сам бях.Един -едиствен в безброй поколения, вкаменили мене и мойта душа.
Била ли е истинска?Още не зная.Страха ми се е впил във мойта студена ръка Боли ме.Изгаря.И мракът ще пръсне праха ми, там, къдео живите пръскат тъга.
Но днес те очаквам.Сънят ми - истинал - издъхва. Всичко е друго.И краят го няма. Към хоризонта тръгвам с надежда на рамо.По пътя, и мисля си колко е истински храма.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.