Сега съм Жена
Ангел не съм дошъл във съня,
крилете оставих на прага.
Сега съм жена, просто жена,
надянах любовното расо.
Нощта люлее тъмна вълна,
и ръси звезди по тревата.
Боса пристъпвам, тиха, сама,
но грабна ми ти сетивата.
Трепетен миг сля две сърца,
окови звънят на земята.
В ръцете си само тебе държа,
във вените огън се мята.
Всичко е сън, всичко е сън,
но всичко разкъсва ме диво!
Сърцето ми още лудо звъни,
а аз се усмихвам щастливо!
© Евгения Георгиева Всички права запазени