10.04.2023 г., 15:15 ч.

Секундата Божествена любов 

  Поезия » Любовна
769 0 2

СЕКУНДАТА БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ

Потропай тихо на вратата,
Добре дошъл си в тишината.
Ефирен плащ нощта намята.
Ухае здрачът на липи.

Брои скъперникът монети,
разтърсват тремори поета,
кръстосват улиците псета.
И моят град дълбоко спи.

Каквото трябва, ми е казал,
дъждът – с плача умил перваза,
ще утаи – в кристали захар,
от слабост прималял – след миг.

И в чашата ми изтъняла –
попило усет за раздяла,
кафето ще нагарча вяло.
Аз дълго чаках – остани!

Къде ще идеш по-нататък?
Изгубиш ли се сред тълпата,
и свикнеш ли със самотата –
тя става спътник неизбежен.

Попиват всичко сетивата.
Сред сивотата на земята
секундата любовта е свята –
прелива ли от твойта нежност.

 

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??