Тук има само тишина!
Паважът е покрит като със слама.
В ръцете си държа мечта –
от пеперуди зимен помен правя.
Щурчетата са скрити под снега,
елхата е безумно закачлива.
Триглав във висините е подпрял глава -
като конфета се извива.
На масата редя отново настроения,
припомням си отминалите празници.
А детските очи искрят пак, гледайки свещта
и молят ме да се усмихната... и жива.
Врабчетата – подскачат, не пищят,
а гълъбите са по градските площади.
Кога ли ще настъпи пролетта
и от кокичетата да открадна – смелостта им.
© МАРИЯ Всички права запазени