28.01.2009 г., 12:51 ч.

Село 

  Поезия
540 0 9

              СЕЛО

Под върха сгушено е село -

полегнало сред горска шир.

Къщи вдигнали са чело -

в мъгли се губи Манастир.

Надвесил вежди от мъгли,

Чил тепе отгоре се чумери.

Обрасъл целият в ели.

В небето ръста мери.

Като торба нарамил селото на рамо,

върхът е пастир на злите ветрове.

А дивите петли със ехото си нямо

събуждат стари и нови богове…

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??