СЕЛСКА ИДИЛИЯ
Препусне ли горе луната,
да гони в тъмата звезди…
Нощта запрегръща земята,
а в мен запрескачат искри.
Наклаждат момите седенки...
Разнася се кикот и смях…
Защукат пак влюбени сенки,
готови за първия грях…
Притичва на пръсти Съдбата.
Нощта съучастно мълчи.
Злорадо хихика тъмата ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация