По света пръсна ни гурбета.

Развалихме вече мухабета.

А добре тук ний си бяхме-

пихме, ядохме, играхме.

Купонът беше в махалата.

До среднощ бе веселбата.

Всички, млади,а и стари

бяхме братя и другари.

Но, реалността ни блъсна,

таз идилия прекъсна.

Сега, далеч и разделени,

не пеем същите рефрени.

Да, всеки бори се за хляба,

заделя и за майка, баба.

В тези времена жестоки

различни хванахме посоки.

Тихо, пусто е във село...

Няма грам момиче бело.

Няма ги момци напети,

само тук-там старци клети.

Картина тъжна, жалостива,

чак сърцето ти разбива.

Надявам се, е не съвсем,

отново пак да се сберем!