На него все съдбата му е лоша,
виновна е за всеки станал гаф,
прегърбена компромисите носи,
той не прощава и е вечно прав.
Тя гледа агнето да бъде цяло,
в главата му все вълчи мисли
се въртят,
за стотен път започват отначало
във омагьосан кръг да се въртят.
Как само чувствата ги изиграха
в живота да делят добро и зло,
обвинител с обвиняем се събраха
да спят по протокол в едно легло.
Как само времето ги изпревари
оплетени в семейна самота,
в очакване на другия щастлив
да го направи,
простиха се със не една мечта.
© Ивон Всички права запазени