megans (Магдалена Василева)
108 818
29.08.2006 г., 8:46 ч.

Сенки 

  Поезия
600 0 3

Когато изгреят небесни светулки
и със звън зазвънти размразения сняг,
проплакват в нощта уморени цигулки
и стене от мъка самотния праг.

Промъкват се скитници бледи сред МРАКА,
притиснати в ъгъла, скрити в нощта
- душите им в обръчи БОЛКАТА стяга
и с телени зъби се впива в плътта.

В очакване свети прозорец отворен
- проскърцват несмазани панти с плач
и тихо пристъпва към бледния болен,
с желязна косачка, безушен палач.

Пиянския кикот на жалка отрепка,
оглася зловещо площада смълчан.
Прикрита зад ъгъла, плахо потрепва
НЕВИНОСТ, подмамена в мрачен капан.

И рони отровни сълзи ТЪМНИНАТА.
Опушен жълт пламък тревожно пламти,
а чистия сняг пак звънти в тишината
и капят капчуци с кристални души.

© Магдалена Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • нямам думи!това е наи-доброто.просьлзих се!браво!
  • Браво!
  • Меганс, наистина си съумяла да опишеш сенки!
    А финалът ти е наистина невероятен!
    "И рони отровни сълзи ТЪМНИНАТА.
    Опушен жълт пламък тревожно пламти,
    а чистия сняг пак звънти в тишината
    и капят капчуци с кристални души."
    Поздравления!!!
Предложения
: ??:??