Пак в мрака поглеждам и сенки в тъмнината съзирам.
Дали и ти си тук - дали аз не виждам и себе си в мрака!?
И тръгвам към сенките тъмни без да мисля и без страх
пътя отново към теб ме отвежда, но сянката ти не е сама.
Две сенки аз виждам тази вечер -
твоята, а другата чия?
Ти далече си от мен и държиш нечия ръка.
Обръщам се аз бавно,
не ща да зная с кой си под ръка и връщам се обратно при тъй желаната самота.
Разбирам, че с теб едно не можем да сме вече.
Разбирам, че отиде си една любов...
... И чувствата замрели - далеч стоят от теб.
© Цвети Всички права запазени