Там...

На онова - нашето място,

зарових любовта ни...
Под сенките на вековните борове

и тишината на спомени...
И  даже бодливи рози отгоре положих...
Да...Тази твойта любов...

без която не можех...
Измолих дори времето

да бъде до мен, вместо тебе -
и от него с нескрито нахалство

да грабя онази утеха, която

да ме върне тогава,

когато живеех без теб!
Карах самотата да заспива до мен,

вместо тебе,

но дори хладните ù длани не успяха

да ме превърнат в купчина лед...
И сърцето си хвърлих във ада -

всеки спомен за теб там да бъде изгарян...
И душата си разкъсах...

и подарявах от нея парчета...
И на дъжда се помолих -

от мене теб да  измие...
И в стени от мълчание твоята сянка зазиждах...
И на небето се молих...
И на звездите се вричах...
И те намразих...

И пак те обичах...