ЖивкоДелчев (Живко Делчев)
46 33
23.08.2024 г., 7:36 ч.

Сенокос 

  Поезия » Свободен стих
99 1 6

Вървях пеша

през полето,

проклетото.

Дето на дядо ми

взе душата,

че и сърцето. 

Там, в полето,

духът му остана.

Излизаше той

още отзарана,

преди изгрева  на слънцето. 

Впрегнал в каручка

магаренцето.

И заметнал отзад

косата и вилата. 

Ей го, прехвърля

могилата. 

После..

Ще запее в ръцете

косата,

и кротко след нея

ще ляга тревата. 

А кога го хване

маранята,

водица ще пие,

ще поседне на сянка.

Там, под върбата.

Ще извади бохчата,

сирене, хляб и домати. 

Глухо ще прошепне:

- Боже, Благодаря ти!

На Марко ябълка ще 

нареже, ще го погали,

и ще му каже:

- Да починем малко,

нали, Марко ?!

Че Райко нажеже.

След туй ще хване чукчето,

клепалото.

И пак ще запее косата,

натежалата.

За новата среща с тревата.

 

Ех, свидни детски години..

Замина си Стареца!

Отлетя при Родата.

И сигурно в Рая 

пак пее косата. 

Марко тегли каручката шарена.

А баба ги чака на прага

със шамия забрадена.

© Живко Делчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??