marielen65 (Мари Елен- Даниела Стамова)
287 263
15.11.2017 г., 8:40 ч.

Сепия 

  Поезия » Любовна
372 1 5

Сепия

 

Как фантазирах, Любов, че се връщаш
в измислените ми градини,
където веднъж избягах от къщи
и пропилях толкоз години!

 

Мислех, Любов, че се завръщаш
понякога - нежна, но странна.
Чувствах те, как изведнъж ме обгръщаш.
А ти си била едностранна.

 

Ти ме заля с тъмносиня окраска.
Имаше форма на сепия.
После почувствах, как в мене се сблъска.
И осъзнах, как проглежда слепия.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дани, много често се случва така,
    но идва момент, когато тя ще е взаимна и истинска!
  • Албена, Ренка, Наде, сърдечно благодаря!
  • Хубав замисъл, Даниела! Поздравявам те!
  • Всичко дава да прогледне слепия
    и го боли за пропилените години -
    било е светлина! - а той клетия
    ако не бе тази сепия - не би могъл да я види!

    Специалната ни прегръдка, Дани!
  • Проглежда, Дани, внезапно, болезнено...Само мекотелите не се нуждаят от въздух и слънце.
Предложения
: ??:??