Септември ме прегръща с мъглите си
и отмива страховете ми с дъждовете си
"Дали ще съм достатъчна?"
"Дали ще съм обичана?"
Отговорът "Да" виждам в очите ти
Днес Септември е студен
и непокорен вятър праща в косите ми
Хладни тръпки витаят в душата ми,
а над мислите ми -
съдбоносни облаци са надвиснали
"Къде си ти?"
"Къде съм аз?"
се питаме и под дъгите на нашето
"Обичам те"
се намираме