yotovava (Валентина Йотова)
2627 22180
2.08.2011 г., 21:35 ч.

Септемврийско халище 

  Поезия
588 0 12

Дъждът пося студени семена
и шипката настръхна до червено.
Набъбна с плод, с изприщени листа,
от тихата му ласка подлудена.

Небето счупи свойто огледало
и в късове кристали разпиля
жарта на блудстващия август,
с най-похотливите желания

на пеперуди, троскот и врабци,
на охлюва, преборил хълма.
И босата пета на здрач ръждив
в любовна амалгама хлътна.

А в чашите наля се тишина
пелиново горчива и безпътна.
Със клинци дъбови я приковаха
мъглите, като сиви къртици,

по хълма затътрузили нозе,
без форма, тромави, без тяло.
Назаем вятърът ли беше взел
от дявола игривите пищялки –

листата ръшна, храстите и бора,
разроши трънки, попиля шишарки.
И есента припламна сред хорото
с фустаните си пищно катунарски.

Въртя се с вихрогонно  и безумно
и слънчев пумпал изгрева подпали.
След утрото, изтекло върху хълма,
и лятото си тръгна по сандали.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??