30.05.2020 г., 10:06 ч.  

Серафим 3 

  Поезия » Любовна
445 0 0

Чезнат облак и мъгла,

отправям взор в небето,

теб съзирам там, ангел с крила,

утеха последна за поета,

що от живота е отчаян,

разочарован, угнетен,

що сал от тебе е омаян,

що с горчивина е напоен,

него владее го скръб,

напразно за лъчи бленува,

затуй не му обръщай гръб,

по тебе той тъгува.

Към него, моля те, полети,

та да сме само аз и ти...

© Георги Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??