Отново тиха вечер се разлисти,
нощ със дъх на рози и звезди
и звездите във небето бистри
спомнят розите във твоите очи.
Сребри край тебе лунната омара,
дъжд от капчици сребро роси
и звънкат нежно струни на китара,
щом зашепне вятър в твоите коси.
Отново в тиха вечер те бленувам
и музика сърцето ми облива,
тиха нощ е, но знам, че не сънувам -
от роза и звезда си по-красива.