Серенада
Пленена от чудните звуци кат никога,
ти слушаше как се промъкнах сред тихото,
за мен само ти тази нощ, друга никоя,
не е красива във моите стихове.
И аз продължил, там открехнах корниза,
замах на вълшебник полюшна завесите,
отключих небето, и с топлите бризове
се докоснах до тебе, принцесо.
И пред теб коленичих с китара до ъгъла,
стоях като сянка и сянката пееше,
стопена тя кри се, разчупвайки тъмното,
и сред него аз там потреперих.
Да, аз потреперих, но не от студеното,
треперех от щастие. Ти ме огря,
в тъмата ти стопли ръцете ми ледени,
и те прегърнах... Не успях да ги спра!
© Димитър Димчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Приятелско мнение за корекция на първия ред.Това"кат" нарушава звученето.Иначе е супер.Поздрав.
-
Супер!
-
Вълшебствай!
-
Поздравления! Тук си малко по-различен като звучене, но все така въздействащо и запомнящо се е поетичното ти присъствие!
...стоях като сянка и сянката пееше...
Красива лирика!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
треперех със двете ръце, днес тъй ледени,
и те прегърнах. Не успях да ги спра!"
Браво, момче!!!