Разказът е малко нетипичен.
Ето, че започва той така:
Под един балкон съвсем типичен
серенада му направи тя.
Дълго чакаше нощта заветна,
спряла под прозореца му бял.
Той, неподозиращ, го открехна
и тогаз' душата ù запя.
С глас омаен, пълен с много обич,
галеше дървета и цветя...
Огън бе прекрасното ù слово -
птица в полет, страст и свобода! ...