Съжалявам сериозния човек,
че чак сърцето ми се къса...
Той явно е от следващия век,
затуй така сърдит е и се мръщи...
Сериозният човек е достолепен,
темелен и още строг!
Пред него усните ми се залепват
и съм като учениче на урок.
Той мъдър е и методичен –
оглежда ни като хербарий...
Много упорит, че и практичен-
безшумен като слух из канцеларии.
Сутрин пие си оцета,
за да изглежда вдъхновен.
Пред него дребни сме като патета
със оня цвят – отровничко зелен!
Ала не искам като него да изглеждам,
искам да съм си чешит.
Пред тиквениците да не се навеждам
и да чувствам се честит.
Че животът толкова е кратък
и да го пилеем за сръдня...
Мерси, ще мина аз оттатък -
в усмихнатата, весела страна!
© ШЕМЕТ Тарантупски Всички права запазени
Много си ласкателна...