gd_bourgas (Георги Димитров)
21 37
13.11.2004 г., 23:00 ч.

Сестра 2 

  Поезия
1844 0 5

посветено на сестра ми

 

Споменът за теб - това остана,
всичко друго там е рана.
Всичко вече в кръв обляно,
плаче моето сърце...

Може би направих грешка,
може би не ме разбра...
Исках само, само
ти да си до мен сега.

Явно много искал съм от Бог,
явно много искал съм от тоз живот.
Исках ти да се щастлива, исках го, помни,
но таз съдба проклета с теб ме раздели...

Всичко друго няма смисъл,
всичко е една тъга...
туй, че няма да съм весел,
вероятно ще умра...

Смърт, това е силна дума,
силни чувства имах, затова...
смърт е, може би, нормална,
за проклетата съдба...

Нямам аз какво да кажа...
всичко ясно е, нали?
След силни чувства на човек,
понякога боли...

Може би ще трябва време,
време, за да отшуми...
А може би е много рано
тоз проблем да се реши.

Вярно, времето лекува...
лекува, но какво...?
Аз го виждам...
то кърви...

Кърви... да, кърви...
кърви със страшна сила...
кърви и знаеш ли защо...?
Защото... аз умирам...

© Георги Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Незабравимооооооооооооооооооооооооооооооооо!!!
    Съвършенноооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооо!!!
    Болкааааааааааааааааааааааааааааа...
    Аз ще преживея болката някога същата.
    Смъртта е спасението,свободата,чистотата на обичта с любовта отдадена-вечна да се обича НЕЗАБРАВИМИЯТ Човек!!!...
  • Красиво е, но ако всичко чувстваш толкова дълбоко, единствено ще имаш време, за да те боли...
  • Много ми хареса. Поздравления! И много тъга има в него.
  • на същото мнение съм!
  • Тежко и силно. изпълнено с мъка, и все пак прекрасно
Предложения
: ??:??