Най-добър приятел ми е изгревът,
когато идва към 6 сутринта
и се събужда в мене скитникът
с чаша кафе, ароматно, в ръка!

А се прозяваме двамата мудно,
слушайки сънените вълни
"Да изгрееш никак не е трудно!" -
звънливо напяват неговите лъчи.

Той всяка сутрин ми казва,
че аз на бурята съм сестра
и колко тя е смела ми разказва,
но аз от нея била съм по-добра!

Аз всеки път му отвръщам,
че бурята от мен е дваж по-благородна,
разплакана се втурвам и го прегръщам,
и не се чувствам вече самотна:

-Хайде,трябва да тръгвам! Ти се топиш!
-Почакай още минута със мене,
преди в ежедневното до заспиш!
-Аз за тебе съм само едно бреме!...

-Недей да униваш в изкуствена драма!
-Аз съм това, което сама си създавам!
-Вече си достатъчно голяма!
-Сестра съм на бурята, но не те притежавам!

      ...

Понякога, слушайки своите стъпки,
отдалечаващи се от вълнолома,
чувам на изгрева шумните глътки,
с които ме изпива като отрова...

Тогава съм като бурята силна,
която тихо и властно възпламенява,
после се размазвам - като боята акрилна,
защото изгревът преди пладне умира...