Луната едва дъх е затаила,
притихнала, тя очаква този миг.
Сред многото звезди се е скрила
и едва сдържа яростния си вик.
Усмихнатите и лъчезарни морски вълни
се удрят в брега лазурен и златист.
С пламтяща и непокорна енергия са пълни
и тя поддържа техния бяг напорист.
Средна гора мълчи в очакване,
всяко едно дръвче е занемяло,
готово за пълно отдаване,
сърцето да тупти е спряло. ...