6.06.2013 г., 17:11 ч.  

Сезон 

  Поезия » Любовна
561 0 3



Отива си пролет. Денят е смутен.

И босо момиче тъгува във мен.

Тук всички картини на този велик 

майстор-художник напомня за вик.


Сребърна нишка днес  пише писма.

По тъжна пътека аз крача сама.

И няма почивка. Към зимния ден

въздишка внезапна пътува със мен.

 

© Дияна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви момичета,че мойте чувства са докоснали сърцата ВИ!
  • Много ми хареса!
  • Хареса ми! Браво! Особено финалът е страхотен! Зарежда с енергия! Благодаря за споделения стих!
Предложения
: ??:??