Отива си пролет. Денят е смутен.
И босо момиче тъгува във мен.
Тук всички картини на този велик
майстор-художник напомня за вик.
Сребърна нишка днес пише писма.
По тъжна пътека аз крача сама.
И няма почивка. Към зимния ден
въздишка внезапна пътува със мен.
© Дияна Всички права запазени