Като пролет си –
разцъфват
в мен
чувствата красиви.
Светло и
красиво е...
Птици
пеят
щастливи.
Като лято си –
изгаряш ме
с поглед
лъчист.
В небесата
летя
от възторг.
Просторът
е ведър и
чист.
Като есен си –
съня ми
обагряш
във злато.
В сърцето ми
зреят,
наливат се
тонове от
чувства
светли -
изобилно,
богато.
Като зима си –
бяла и тиха,
и кротка
със мен.
Обичам те!
Обожавам те!
На твоята
магия аз
съм
в плен!
© Валентин Кабакчиев Всички права запазени