Сезони
(Сънувам те)
Опомни ме умиращо листо –
отронен къс есенно злато,
танцуващо над лобното место…
Горчиво, тъжно и познато –
любов, погребана в снега
без кръст, изстинала… Опята
от вълци и виелици… Сега
заспивам заедно с полята…
Сънувам те. Ти, страст и грях,
жарава, спомен и молитва,
сърцето си на твоя огън грях.
Обичам те, обичам те! Отлитвам…
…
Събудих се сред жива топлина,
а нежният ти полъх ме разлисти.
Изправих уморените си колена
и тръгнах – мирен и пречистен –
към пълния със младост юни.
Препуснах през житата му. Без път –
на юг, до пясъчните дюни.
Забрава пих от знойната ти плът,
пирувам в храма на душата
със теб – наяве и насън
в голямата любов, която
нехае за сезоните навън.
© Стефан Всички права запазени