Лятото е винаги в нея
В усмивката ѝ и в онзи светъл кичур в косите ѝ
Лятото е в солта по кожата ѝ
и в очите ѝ, докато се оправям за работа
Лятото е в белите ѝ прашки в шкафа и разликите по кожата й през ноември
Пролетта е винаги в нея
Тя е в букета в ръцете ѝ през декември
В капките дъжд по устните ѝ
които правят снега под токчета ѝ киша
Тя носи пролетта в плитките, които разплитам и в смеха си
Есента е винаги в нея
Тя е златното в очите ѝ, тежкото в характера ѝ, носталгичното в дните ѝ. ...