Всички шарени глобуси, с кръгли глави,
всички карти, маршрути, атласи
вече с мен отчуждено говорят на „Ви“
и размахва ми пръсти компаса.
А пък пролет е, пролет - развява опашка,
с мокри лапички, драска в улуците
и избухват, с лилав аромат, като шашки,
цветове по размирните люляци.
Как да тръгна на път не с крака, а с павета?
Всички глобуси са изтрещяли.
Знам, че първо се тръгва на път със сърцето.
Само моето, дето е спряло.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова Всички права запазени