30.10.2018 г., 9:02 ч.

Сфера 

  Поезия
481 0 3

Сфера – съвършенството вселенско –

сапунено мехурче – докоснах го – спука се –

в сферичка течна се превърна.

Падна на земята – съвършен мокър кръг –

       равнинна проекция на сферата.

 

© МД Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря! Това ми е стар стих. Пиша от 1985 година.
  • Много е хубаво, Мариела! Давай!
  • Ставаш конкуренция на майстора ни по малки форми!
Предложения
: ??:??