От сфуматото цветовете
си полегнаха.
Рамката побеля
до съвършенство.
Косата на четката
я засърбя, почеса се.
Кихна и си помисли:
"Тези пъстри цветове
отново искат да ме променят.
Но не само Мен...
и живописната обвивка
на Крилетата."
P.S. Крилетата – крилата на планетата
05.01.2011г.
© Кристиан Неделчев Всички права запазени
п.п. Едно от най-хубавите неща в стиховете ти, са заглавията. Това е комплимент, да не помислиш, че се заяждам. Мисля, че ще стане поет от теб. Ако четеш достатъчно, разбира се.