Сгреших
Луната отново си отива,
и отнася поредния вълшебен миг,
който, макар за малко, прави ме щастлива,
светът на сънищата превръща се във мит.
Поглеждам отново в огледалото.
Колко тъжно е това лице!
Връщам се обратно към началото...
когато бях красиво и сияещо дете...
От тогава всеки ден се питам -
къде, кога най-много аз сгреших?!
И всеки път се уверявам, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация