22.10.2015 г., 0:53 ч.  

Сгушен сън 

  Поезия » Любовна
459 0 8
Измислени лягат си дните.
Жадуват за сън закъснял.
Подреждат си пъзел мечтите
в щрихован каданс черно- бял.
Проплакват от ъглите струни.
Запява балади нощта. 
Звездите по двойки, бездумни, 
в небето танцуват хора.
Луната със четка голяма
рисува сърце на брега,
вълните облечени в пяна
се влюбват в насрещна скала.
Проблясва във пясъка мида,
със перличка-няма сълза,
една песъчинка съзида
седефно нова мечта...
Сънят в двете длани се сгуши.
Усмихнато кимна с глава.
Там някой го беше научил
да диша любов... в самота.
 

© Таня Мезева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??