На бойното поле пристъпвам
в безцветна сиво-черна тишина.
Царица бях, не знаех да отстъпвам
и царя с мен погубих без вина.
Когато триумфално се завръщах
във моя свят от хорска суета,
аз присмеха на пешките обръщах
в победен ход на моята съдба.
В заблудите ми дълго си напомнях,
че имам ход с голям размах
и тетивата си опъвах,
сражавах се дори със смях. ...