Дъждът направи си шега,
внезапно някак заваля
и мен, и тебе раздели,
защото той така реши.
Какъв късмет, каква съдба –
вали дъждът, вали така!
И мислите ми заличи,
и той от мене те укри.
Дъждът вали, вали, вали,
душата страда без мечти.
Тя иска хубавите дни,
а с тях отново аз и ти. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация