Най-новата ми шега,
забравих, не си я спомням!
Какво ще разказвам сега,
как ще предизвиквам хората?
Дали беше гадна или семпла?
Дали беше кратка или дълга?
Мисълта за нея ме тресе,
иска ми се да си я върна!
Забавни моменти, тонове смях -
заразителна шегичка си беше.
И сега ме е истински страх,
че никога няма да я кажа вече...
Паметта ми е враг определено,
щом за хубави неща иде реч!
А което е някак по-откачено -
само лоши неща помня отдалече...
© Христо Андонов Всички права запазени