19.03.2022 г., 9:31 ч.  

Шегата на вятъра 

  Поезия » Любовна
1142 0 2

     

   Шегата на вятъра

 

Вятърът звездите угаси

и нощта е черна, необятна,

с лекота сълзите ми изтри,

вятърът – любов невероятна!

 

Може би шегува се със мен,

знам, че тайно влюбен е в луната,

но във тъмнината заслепен,

пак е слязъл ниско над земята.

 

Той целуна моето лице

и косите ми така разбърка,

грабна с обич моето сърце,

мислите в главата ми обърка.

 

Ще го чакам утре вечерта,

нека върне ми с любов звездите!

Да е с мене чак до сутринта

в пътищата светли на мечтите!

                Мария Мустакерска

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??