Шепа прах
Безследно помръкват жълтиците
на всяка жестока, красива лъжа.
Безславно изчезват страхливците,
щом блесне измамната им суета.
Бездомни изгасват зениците,
погубили зов за любов и мечта.
Без памет изтляват мръсниците,
предали родина, приятел и брат...
Но, свили до болка пестниците,
лудешки препускаме в див кръговрат.
Пробождат в сърцето иглиците
униние, сляпа омраза и страх.
Потръпват в скръбта си ресниците,
отпили горчилка от подлост и грях...
След всичките тези плесници сме
накрая нищожен куп пепел и прах.
© Цвети Йорданова Всички права запазени