11.06.2019 г., 8:43 ч.

Шепа пръст 

  Поезия
693 11 8

Създаде ме светът от шепа пръст
и хвърли ме под дъжд, да се размекна.
Такъв, навярно, бил е моят кръст - 
на кал да се превръщам, а да светя.

Порой ме къпа, слънце ме горя,
достигах до разпад и до желязо
и пласт след пласт, смалявах се сама,
събличах клетви, драми и омрази.

Над мен небето плака и трещя,
вода отнесе всичко - дрехи, кожа
и се облещи гола същността,
в почуда, че изглежда, всичко може.

На прах и пепел стори ме светът,
но обич подари ми, за да светя.
Останах просто късче земна плът - 
онази пръст, в която никне цвете.

© Вики Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??