Шепне гората със клони вълшебни -
вика ме приказен глас:
"Идвай, дете, цвят и билки целебни
сбрала съм в пазвата аз.
Сутрин разпръсквам уханна омая
чак до големия град.
Който отвори сърце, ще познае
тайнствен и прелестен свят.
В него стотици животни и твари
бродят под общ небосвод.
Слънце и въздух - едни господари,
дават на всичко живот.
Пойните птички откриват напролет
в моите дебри подслон,
с песен отмарят от дългия полет,
после оплитат си дом.
В техния глас се заслушай, детенце,
тихо в тревата легни,
после от моята свежест парченце
в теб наобратно вземи!"
© Миглена Миткова Всички права запазени