Притихнала във шепота на чувствата
един въпрос стихийно връхлетя:
"Душата може ли да бъде чувствана?"
И размислите с вас ще споделя.
Душата често праща ни послания,
в хармония пулсира и трепти,
безмълвно срича тайни заклинания,
с език неясен тихичко шепти.
Понякога осеня ни с прозрение,
нерядко и безропотно търпи,
изтръгва ни от сляпо вцепенение,
решително, с любов зад нас стои.
Опитваме се в свят на материалното
безплътната реалност да пленим,
а сетне, покорили нереалното,
умът си от заблуда да спасим.
А шепотът е толкова загадъчен…!
Дали ще можем да го разберем?
В измамливия свят със нрав „порядъчен“
дали ще можем да се поберем?
Веси_Еси (Еси)
© Еси Всички права запазени