Защо ли има хора като теб?
Защо нахално влизаш в нечия душа?
Защо жестоко отмъщаваш и мислиш, че живея в лъжа?
Защо обичам те до болка още?
Защо светът над мен се строполи?
Защо ме караш да плача аз жестоко
зарад несбъднатите ми мечти?
И странно, но все още те обичам,
макар да зная, че си тъй суров.
Защо ли птица тихо ми нашепва,
че си несбъднатата ми докрай любов?!