Шепти тишината

Слънцето  спряло и не грее

една любов изпепелена немее

притихва природата при чувства святи

песните галят нежно, но вече изпяти.

Самотна луната изгубила звездите

очите без радост, тъжно леят сълзите.

В мрака изнизва се полека младостта

останала без вяра и без радостта.

Нощта  в своята тишина шепти

сърцето не спи, но от обич тупти

вятърът сам си духа и танцува

душата от любов за мига бленува.