5.06.2007 г., 12:32 ч.
Ши съ дилим :)
(Дъ съ чите с усмифкъ и ут селянити саму
другити дъ гу пудминавът доде е рану)
Тез, гражданя съвсем са пулудели,
другити дъ гу пудминавът доде е рану)
Тез, гражданя съвсем са пулудели,
зъръди тях с дядуту ши съ дилим.
Дицатъ викът: "Вий сти пущурели",
амъ ришихми и ни ще съ пугудим.
То сичку съ почнъ преди три нидели:
събра нъ нашия кмет в хоремага.
Селски туризъм дъ правим сми щели -
всички дъ съ стягът и секи дъ пумага.
Пристигнъхъ тези ми ти гражданя,
у сяка къща бързу ги разпридилиха.
Амъ у нащтъ, нъли нямами си баня,
насред двора куриту с пирде туриха.
Уж у сяка къща имъхъ си вътре бани -
сички дъ съ къпят у нас съ извървяха,
щот, викът, имали сми „екстра", мани,
що гулотий видяхми, що срамути бяха.
Пу виделу, без срам от погледи хорски
било туй, викът: „Назад към природата".
С идни мънинки гащи, викът им бански,
мъже, жини, наедно, без свян ут хората.
Моят дяду кът виде и той засуквъ мустак,
викъ: "Ано, пускъси малку тез сукмани",
идни гащета убул, уткрил ду средата крак
мискинънъ, нъ стърини зъ смях ши стани.
Мъ той ни е виновен, ми те гу пудлудихъ:
жини с пули-припаски ходят пу мигдана,
мъжети им, пък те, нъ парфюми удимихъ,
битер жинити си пумади слагът ут зарана.
Брей, тоз свят ни знам нъ къде ши ходи,
зъбравиха дъ копат, дъ сеят, дъ пливят,
а дядуту, се съ младей, пу акъл съ води,
тез дъ земът дрехи и зъ мен дъ му дадът.
Идва и ми казва: "Събличай тез сукмани
зимал съм ти миниджуп, бодита и грим" ...
Пудгоних гу из къщи с все тез парцали,
наложих гу с машата. Зътуй ши съ дилим.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
У съседнити сила ей разришену,
убачи убразцову е нащу знаиш.
То в другити мой е пузвулену
коту искъш туй дъ си правиш.
Ку искъш там зимвъй им акълъ,
пущурвай мъжувити им ду крак.
Мъ ти тугаз ли пишкир си пралъ
ахъ, туй казвъш билой кът знак.
Абе (мъ мижду нас дъ си устани)
дъ бях по младъ къмту с трийси,
как щях съ нъконтя (със сукмани)
къси и ут плат (как беше) джинси.
Тугас по-различни бяха вримината,
сичку беше (как са викъше) дъбест,
абе кът цялу дажи друга бе снагатъ
то многу ясну де, нъл бях на шест.
Благодаря ти за коментара Поли.
Поздрав и усмивка за теб.
-
Га бяф у селоту на зет ми,
И яс са къпах „зад пирде...”
Намразиха ма сто съседки,
чи мъжувити зяпът ф мень.
Систра ми искаши глупаци
(изимитирах Дон ДонЬО)
Рисувах ги- с идни мираци
върху идно пишман стъкло!
И ощи ‘ора надуйдо’а.
Уж имах върху мень пишкир...
Ма пак мъ гледа’а кът гола.
Баш кът’ танцьорка ф панаир!
Ни съм виновна...Голутъта
ми тъй истесвстену сиди.
Чи най- пулезну за жината йе
мъш пукрай нея да стърчи.
хи-хик)) -
Какво правя ли, Светле? Била след била,
с дядуту старчески пирипетий и прублеми.
Зъ други нища ни знам, чи съм биз учила,
мъ и дъ правя, ни съ чак някъкви гулеми.
Поздрав и усмивка за теб. -
Анетче, какво правиш бе, мила?! Повдигаш настроението, ето какво правиш!!! А, май и други неща?! Тази вечер, където и да се спрях...се почувствах на седмото небе!!!
-
Кити, ти мъ пудкрепяш бизризервну ,
успукуяваш мъ, туй дубре гу можиш.
Бе то мъжети тъквиз съ си наверну,
зътуй ни искъм сига дъ съ тривожиш.
Катя, ти дъ ни си ут унез, мудернити?
Таз думъ "готино", май ни мий пузната.
В читалищиту имъ речници, ут тълковнити,
ши видъ кво значи, дъ съм в крак с нищата.
Ласка, усмихвъш ми съ, харну ти е значи,
и с три в идно, многу приятнъ кумбинация.
Женя, мойти усмивки зъ чоглъвуту съ илачи,
и най хубавуту е, чи ни ги луви инфлация.
Стами, туй чи ши избягъ ни мий баш прублема,
ут по другу съм умислина и многу мъ тривожи:
Нъли пу цървули дядуту тръгна, фанал хрема,
Кът ни съм ду негу, коя с цяруви ши гу наложи?
Злати, знаиш ли, чи ши земъ дъ съ разубидя,
не зъ пулити и гримувити, тях ни ще ги сложа.
Мъ ут сичкити ви съвети, ши зема дъ съ убидя
чи не е нужну винъги тъй рязку дъ режа с ножа.
Мери, хубавъ ей зъливкътъ, дъно ни зъ присиче,
чи тугава съвсем кът "загури тенжира" ши стана.
Оф що тъй ни знам, се в рими и хумур мъ вличе,
пък и без дядуту си и миг ни мога дъ устана.
Тъй Чар, то наструениету е дубро, дъ гу циним,
пумагъ дъ съ избавим ут всякъкви грижи, булежки.
Зътуй риших съ, нямъ съ втилявъми и дъ съ дилим
пък кът ни си гуворим, ши си разменями билежки.
Поздрав и усмивка за всички вас. -
пожелавам ти винаги настроението което ни създаваш
-
E сега, Анетке, ти пускам усмивка
успешно ти мъ праиш
от смях - заливка!
Да ти се връща! -
Ма как ши съ дилите,
(тъй не требва)
земи си грима и полите.
па и съседа с кеф ви гледа
Анета, много харесвам чувството ти за хумор.
Толкова хора успяваш да усмихнеш.
-
Недей така сега..ша са делите...той мерака е голяма работа,затова ша ставаш модерна баба .Инак дядото избега..по някоя засукана мома,по добре ти му вземи ума
Хехе ...усмихна не много стихчето!!!
Поздрави, Етчи!!! -
Веселко!Макар,че ми е чоглаво!Браво за стиха.
-
Наистина е много свежо и готино!!!
-
Щом така си решила, с теб съм
Не може то така, той изкукал съвсем бре
Поздрави, Етчи! -
Е що хуртувъш тъй чи съм упаснъ.
Сига всички ши ти пувярвът Дари.
Дядуту та чу, риши чи съм ужаснъ
и съвсем в липсъ зе чи гу удари.
Сигурну съ заплеснъ пу някой булки.
Мъ кът ни съм ду негу, кой мерки ши зима?
Чий тръгна какту беши, пу цървулки.
Някуя ку му навриди, с мен рабутъ ши има.
Поздрав и усмивка за теб Дари. -
Момчиле, ни съ смей нъ хорскити биди,
дън мислиш, чи многу така мий дубре.
Я Галиту, у смешнуту ни селу дуведи,
чи кът я гледъм тъжна и мен ми съ риве.
Гергана смешну е, щот съм баба-кумичнъ,
Мойра радвъм тъ, щот ти пък радваш мени.
Та кво казвъх, ох нъли съм и слирутичнъ
а да гуворих зъ мойти моднити прублеми.
Ники, верну успях дъ ти извикъм усмивката
ами дяду Стамат пу въпросъ кво ли е казал?
Те с дядуту зайдну били съ в Балканската,
знам аз, знам, той моя всичку мий разказал.
Упасна съм Деси, пучти колкуту две малки,
и аз ги чак тези рими, мъ нещу съ бавят.
Ани, знам, римити ми съ кату мухубиялки,
другити в главата път сига си проправят.
Поздрав и усмивка за вас. -
Размазах се от смях,ама екстра ме разсъни
Чакам следващите с нетърпение.Поздрав! -
Как да я прупусним Алиската
тя за мени е по- опаснЪ от Кума Лиската
стихове реди и рими, най- опасну
направу вечи тука ши ми стане тясну
хихиАма и ти не си по-малку опасна де!
-
Развесели ме приятелко!
-
Тъй Деси, нищо не ще изпускъми,
многу мина, малку вечи устана.
Мъ ут стискъни, дън съ упускъми
чи тугаз вечи гулям купон стана.
Гери, ти право в дисяткътъ мъ уцели,
(ши ми прустиш никултурнити думи).
Безмълвнъ съм, думити съ ми отлетели,
знаеш, взаимно е чувствуту помежду ни.
-
Прекрасна си Етчи! Много ме радваш! -
Ани,
Много е смешно! -
Мила Етчи, нали си го знаеш, че твоите стихове са слънчев лъч за всички нас. За другите не знам, но аз те обожавам!
-
Тъй съм съ стегнала Душата
нъправо ми са схванахъ краката
чакам със силну нитърпение
новото сайтово обновление....хъхъ -
Деси, събири съ, чи чакъми стихъ нъ Ели.
Стегнъти, спукойни, в ръце сми съ зели. -
Гали, аз ръцети пълня, чи и устава
убачи учити бабинуту, там мий зора.
Млад дядуту, бабата курназ, мъ стара,
ех чи й весело в тоз дом, с тез хора.
Благодаря Гали, поздрав и усмивка за теб. -
Хахаха, разсипах се от смях, майтапчии такива!!!
-
И как придлагъш сестро дъ съ спугудим,
чи с тез дрехи ши съ привърна в кипъзе.
Верну обич, верну век в едно ложе спим,
мъ пруминиха съ нищата ут кугат мъ взе.
Поздрав и усмивка за теб Гери.
-
Що дъ съ звинявам, всяко нящо с времиту
що ши искъ дъ съ пруменям в дрехи и лице?
То вечи миналу, свършилу, бешълу, финиту ...
Къде видял си кукошкъ дъ съ върни нъ яйце.
Христо, благодаря за коментара в рими. -
Ели, бабиноту, то теби ти е смях,
мъ тез моднити, дън ми съ пред очити.
Как съ са разголили, то си и грях,
пък мойти сукмани, как хубу са ушити.
Забавну Деси, кът трълър или драма
дядуту напред, бабата утзад с маша.
Образ съм Иво, мъ дън съм ти у дома,
чи драматичен образ съм, мож тъ удуша.
Ми тъй ша стани, кату залита по модну
Ши съ дилим Петя, не мога туй дъ търпя.
Възпитанието мий по-муралну, старумодну
пък дядуту младей съ, как дъ гу узъптя.
Поздрав и усмивка за всеки от вас. -
Ех,тоз дяду е върхът,
тя пък и бабата курназ,
хем очите на човека пълни,
пък тя неще малко ръце да му напълни
Прегръдка,мила! -
Нидей, ма Ано, що така разправяш!
Я с дядуту съ спугудети двама...
Ни гу съди, нидей да му опяваш -
за негу си жината - убичта гуляма!
Е, верно, дрът, пък дзъркели облещил,
от глупост то - от старчески мираци...
Я, иди, гушни го в прегръдка, като в клещи,
и сичку ша забрави, пак след теб ш'съ влачи!
* * *
Ей, веселушке, много усмивки и прегръдки от мен!
-
Модерен дедо, шо го бииш,
я бързо му са извини.
И малко дъ са пуоткрийш
тъй какту са мудернити жини.
Нимой придиря, туй ни са ликува,
миракът ричът е до гроб.
Ти вечер му сервиръй с минеджупче
и но навеки ша ти бъде роб.
Поздрави за усмивките, Ани!!! -
Майтапчийската... Ха, на старини... ша са дилим, а?
Поздрави, Етчи! -
Тюх, че си образ, Етчи.
-
Хаха, много забавно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
дет' си хутрувами тъй убауу
айди,
утанети сос здрави!
и фсе така да сми!
Мара