9.05.2021 г., 1:58 ч.

Шия за тебе криле! 

  Поезия » Свободен стих
1003 4 17

Шия криле и бродирам името ти -
върху тях.
Преди да полетиш,
трябва да се научиш да падаш!
Знаеш ли какво е да си на земята,
в калта!?
Да са нощите ти без луна!?
А слънцето без топлина!?
Да се бориш с дракони,
а да нямаш крила.
Само любовта да е твое оръжие.
Ела! Ще ти разкажа,
как мракът се люби със светлината.
Къде заспива денят -
някъде там, върху ръба на хоризонта.
Ела! Ще те науча да летиш!
Ще ти покажа и как да се изправяш!
Как по- малко да боли,
а болката със сълзи да преглъщаш.
Ела! Ще ме познаеш по ритъма
на сърцето ми.
Кожата ми е петолиние,
напиши своите ноти.
Аз ще изпея твоята песен!
Моята е изпята отдавна.
Шия за тебе криле!
Моите са раздрани, от толкова падане.
Ти лети! Аз ще те чакам,
стъпила здраво на краката си!
Нали все някой трябва да върви по земята!

© Росица Димова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми стихът ти, Роси! Поздравления!
  • Благодаря! Радвам се, че се докосна до моята песен!
  • "Кожата ми е петолиние,
    напиши своите ноти.
    Аз ще изпея твоята песен!"
    Отново вълшебно!
  • Милена, радвам се, че прочете!
    Довереница( Дочка Василева), благодаря!
  • "Само любовта да е твое оръжие."
  • "Шия за тебе криле!"
  • Благодаря ви! Идва момент в който искаш просто да стъпиш на земята. Да настъпи малко спокойствие в живота ти. До колко е възможно? Не знам! Може би докато пак реша, че искам да си троша главата! Приятна неделя на всички!🙂🍀❤
  • И аз като Силвето се почувствах.
    Човек няма нужда от твърде много приземявания, за да се научи да се държи стабилно на краката си. И едно стига.
  • Роси, сви ми се сърцето. Но въпреки това силата е повече. Тя разтърсва. Страхотен заряд хвърчи. Поздрави.
  • Прекрасно е, Роси! 🤍
  • Роси! Великолепен стих! Поздравления!!
  • Преди да полетиш,
    трябва да се научиш да падаш!
  • Роси, много ми хареса! Поздрав за идеята! Нашите криле са мислите!
  • Много е хубаво!!!
  • Има много начини човек да лети и един от тях е знанието, че някой някъде те чака... дала си криле на този стих, Роси...
  • Роси... много болезнено, но пропито с любов...
  • Вярвам, че сме като птиците, но летим без криле. И сме като рибите, но дишаме без хриле. Вървим по земята, но тя някъде се слива с хоризонта и там стъпваме по небето...

    Болезнена изповед, в която "мракът се люби със светлината". Хареса ми, Роси!

    https://www.youtube.com/watch?v=DPa154RBgx4
Предложения
: ??:??