Мисля си с какво да те сравня,
дали с високи заснежени планини,
красиви са, но тях не мога да ги стигна,
а теб те стигам вечно призори,
дали пък не със синьото море,
и то, като очите ти красиво,
но понякога е мътно и реве,
а твоите са винаги щастливи,
защо пък не със слънцето сияйно,
лице ти като него също грее,
лице ти ми дарява радост постоянно,
а нощем слънцето къде е? ...